Вдървяваща ласка в хладна прегръдка

от студ и апатия в снежна любов.

Сърце вледенено, чупливо и крехко

тихо прошепва предпролетен зов.

Търси гнезденце, като врабченце

лъч, който стапя ледни следи,

а пък очите съвсем не прокапят

чисти и бистри, кристални сълзи.

Пролет - надежда, очакваща щъркели

леко пристъпва щадяща леда,

над стъклена крехкост обич изливайки,

с затопляща ласка стопява студа!

Тупти пак сърцето  живо отново,

калено, стопено от топли лъчи!

Пърхат с криле лястовиците в него!

Светът оживява и му личи!