14 sept 2017, 11:16

Стар първокласник 

  Poesía » Otra
431 1 10

                 Мечтая пак да се събудя

                 пред прага стар в едно школó.

                 С букетче малко – теменуги,

                 нарамил нова чанта до дърво.

 

                 Септември хладен да ме гали

                 по русите подстригани коси.

                 Звънецът меден да удари,

                 донесъл край на волните ми дни.

 

                 Да седна плахо до вратата

                 за първи път на дървения чин

                 и вперил поглед във дъската,

                 въпроси в мен да има, не един.

 

                 А после там навън, на двора

                 да тичаме усмихнати деца.

                 Летящи птици във простора,

                 невинни, униформени ята.

 

                 Във къщи мама да ме чака

                 и тати да отвори пак врата...

                 Над мен сега се спуска мрака,

                 как свети невъзможната мечта.

 

                 Пловдив

                 14.09.2017

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Веси!!!
  • Върна ме в началното училище, Хари! Поздрави!
  • Благодаря,Вели и Албена!!!Невъзможни мечти!!!
  • Боже, колко хубаво беше!... Защо не можем да го върнем, Хари?! Плаче ми се... Стихът ти прониква дълбоко... В любими. Благодаря ти!
  • Красиви спомени на невинното детство... А то, детството, почти при всички хора е свързано със щастие. А твоето, Хари, освен с щастие, е свързано и с жажда да първите знания. Поздрави!
  • Благодаря ви за коментарите,Пепи,Люси,Силвия и Василка!!!
  • Хубаво е, но е невъзможно. Поздрави!
  • Носталгично и много хубаво!
  • Явно си имал хубаво детство, Хари и мили спомени. И аз си обичах учителката от началното училище😊
  • Носталгия по безгрижното време, в което пък мечтаехме да сме големи. Привет, Хари!
Propuestas
: ??:??