Стара брошка
 

Препрочитам стихове в писма
и римите с които те обичам,
връщам страници от стари времена,
а те ме връщат от едно отричане!

Пренесено след обида и тъга -
навярно боледувало и в двете,
днес стои на страница една
с молба -" от егото ми ги вземете!" 

И мислиш, че си сложил край
и преболедувал поредната раздяла,
и межди Не и Мога - 
си поставил строга запетая!?

Старото писмо обръща гръб,
но писано в сърцето ти остава
за любовта, която си избрал,
да бъде болка и любов голяма,

да я носиш, като стара брошка
направена за единична бройка,
с времето все по - скъпа става! 
Отричаш я - в теб мълви и оживява!