Стара къща с прозорци разплакани.
Овдовяли и пусти гнезда.
Натежала от спомени стряха.
Недолюбена, тъжна чешма...
Плевня срутена - рана отворена.
Крива круша - безплодна, сама.
Буренясал, забравен - дворът,
и пресъхнала, жива вода.
© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados
Ето частичка от погледа ми към бившата наша къща: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=284643