Стара рана
Беше отдавна,
някъде там,
не беше далеч,
но загубих
частица от мен,
а каква ли -
не знам
и спомена
вече прокудих.
От много възторзи
и много лъжи -
от беди -
не погледнах -
къде ли?
Но останала рана,
която кърви.
Странна болка
в сърцето се цели.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados