Автор: Генка Богданова

Срещнали се във Крушаре,

двама кметове – другари.

Сливенският се осмял,

в сила мъжка разцъфтял.

Ямболският кмет пък бил,

мрачен, тъжен и унил.

- Хей, защо си тъжен, братко?

Казвай зора си накратко!-

рекъл сливенският кмет.

-  Казвай, що не е наред?

Да не би в туй мирно време

да си имаш ти проблеми

като кмет на Ямбол град?

Ти кметуваш там от млад.

 - В Ямбол всичко е наред,

ама пусти мой късмет,

нещо случи се със мен,

имам страшен аз проблем.

Моят „ набор“ ме предаде,

поста си без време сдаде.

Клюмна, клекна изведнъж,

та съм вече полу – мъж.

-  Е, напразно се тревожиш,

пак да любиш ти ще можеш!-

казал сливенският кмет.

Ето ти от мен съвет:

В болницата ни военна,

ще го вдигнат непременно.

Докторите ни прочути,

със войнишки атрибути

ще ти подменят "яйцата"

и ще влезеш пак в играта.

Бил съветът му ефектен,

резултатът пък – перфектен.

Минали година, две.

Сливенският кмет реве,

„наборът му сдал багажа“

и не мърда от „гаража“.

Ямболският кмет теши го:

- В болницата покажи го!

Докторите ви прочути

със войнишки атрибути,

пак ще те направят мъж,

ще го вдигаш изведнъж.

Срещнали се те след време.

Сливенският кмет пак дреме,

пак е мрачен и унил,

поглед във земята впил.

- Но, защо си тъжен, братко? 

- Нямаше ефект, накратко,

нищо, че лежах под ножа –

„наборът“ съвсем не може! -

нещастният въздишал пак. 

Засмян широко под мустак,

рекъл ямболският кмет.

- Да, имал си проклет късмет!

Докторите ви прочути,

с мойте стари „атрибути“

твоите са подменили,

затова си пак без сили.

Нещо ми подсказва тука,

че си сгазил нещо лука,

затова са те лишили

те от мъжките ти сили.