27 nov 2022, 16:13

Старата гара 

  Poesía » De amor, Otra
818 1 4
Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига.
Дали ме обичаш? Не знам, но боли.
Сърцето си дадох и то ли не стига?
Поглеждам отново, идваш, нали?
Крачка последна, станаха две.
Качвам се, защо не сме двама?
Озъртах се, гледах, ти не дойде,
но пак ще те чакам на старата гара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Георгиев Todos los derechos reservados

Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
  1279  13 
Propuestas
: ??:??