31 dic 2009, 22:03

Старата година 

  Poesía
544 0 3

Тръгва си годината и скърцат

стъпките ù тежки във снега.

Чакай! Има време. Зъзна,

ала искам с теб да повървя,

 

да ти кажа, че съм ти простила

всички твои грешки и вини.

Ти към мене бе несправедлива

и жестока... И жестока беше ти.

 

Но коя съм аз, че да те съдя –

с теб пораснах цял човешки ръст.

Няма нужда даже да те пъдя,

предстои ти дълъг и самотен път.

 

Краденото, дето  си понесла,

вече   като камък ти тежи,

стиснала със злоба нечовешка

моите надежди и мечти.

 

Хайде, нека те изпратя,

ето с тази бъклица в ръка

до вратата, дето вече чака

Новата. Дано е по-добра!

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??