Зейнал дуварът. Парчета кирпич.
Чемширът зелено очите боде.
Прошарва се тихото с птичия вик,
а времето тук не отмерва живот.
Кръст на вратата от стар некролог
и крепът развява се - траурен флаг.
Белее от нищото прашен покров -
пътека, изгубила пътя назад.
Камък до камък, без болка и дъх,
не значи тук нищо суетният гняв.
Камбана напомня го с тъжния звън,
изплакан без сълзи за нечия смърт…