Таваните безмилостно прокапват,
особено във слънчевите дни,
когато шепите, поднесени парадно,
неволно свиват се в юмруци.
Изскърцва на умиране вратата,
отброява всеки влязъл силует
като пачка със омачкани банкноти
в ръцете на брадясал скитник.
Залостени в немитите прозорци,
душите на човеците кротуват
и гледат, трупат впечатления
с увисналите парцаливи длани.