17 mar 2008, 13:22

Старата къща 

  Poesía
503 0 7
 

Таваните безмилостно прокапват,

особено във слънчевите дни,

когато шепите, поднесени парадно,

неволно свиват се в юмруци.

 

Изскърцва на умиране вратата,

отброява всеки влязъл силует

като пачка със омачкани банкноти

в ръцете на брадясал скитник.

 

Залостени в немитите прозорци,

душите на човеците кротуват

и гледат, трупат впечатления

с увисналите парцаливи длани.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??