Juli777 (Стъклена)
6 17
28 mar 2015, 0:05

Старата къща 

  Poesía » Otra
1075 0 7

Снежните преспи натрупани в двора,

ограден с разкривена ограда,

скриват следите на живяли тук хора

и черната схлупена сграда.

 

Стената олющена бавно се свлича

и покривът хлътнал се сляга,

мярка се вътре силует на момиче

и дух на старица на прага.

 

Незнайният пътник минаващ край нея

ще спре за минута потресен,

след него ще духне пак снеговея,

ще скрие и стъпки, и плесен.

© Стъклена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!Поздравления!
  • Малко тъжно, но истинско! Поздравления!
  • Да, Ве, така е
  • Много са старите къщи,пропадат, а с тях си отиват и спомените за близки! Поздрав!
  • Благодаря за ласкавия отзив. Да тъжно е, че места където е кипял живот и са се сменяли поколения, сега са руини, но освен да вдигнеш рамене и да кажеш " такъв е животът" друго не ти остава
  • Времето не прошава и заличава с еднакво безразличие и згради и хора и спомени...
  • Хареса ми и като символика, и буквално
Propuestas
: ??:??