17 jun 2007, 23:21

Старата любов 

  Poesía
771 0 7

посветено на Меричка
"обещанието си е обещание"


Вехто облечени
и с коси заскрежени.
Годините по лицата изписани,
с поглед към хоризонта -
                                       улисани.
Ще си спомняме дълго
за приключения забравени,
трепети отминали,
думи помежду ни останали...

Ние сме мъдри
в своето мълчание.

А пред очите ни
наивните глупци
още дълго ще търсят
своите бели птици.
Ще гонят своите
вятърните мелници,
които ще ронят
зрънце по зрънце
реалността им.
А ние с тебе, мили,
странични наблюдатели
ли ще останем?
Вече побелели и уморени,
още бедни в действителността си,
няма ли да завидим на
свободата на мечтателите?

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??