Не вещае нищо хубаво нощта,

          денят познава се от сутринта.

          Магьосница със жезъл във ръка

          в казан разбърква радост и тъга.

          А хората с криле на гордостта,

          понесени от гребен на вълна,

          забързани във земните дела,

          за миг не мислят за старата Съдба.

          В казана туря всичките неща,

          късмет и несполука, обич с ревността.

          Болест, здраве, щастие и самота.

          Запалва огън от надежди, бърка.

          Накрая с жезъл пръска по света,

          поръсва всички, стари и деца.

          За някого е зла, за друг – добра

          така до днес е, от стари времена.