На миналото в тъмния пролом
сянката на падаща вода играе.
От детството е останал дом.
Във речния котел витае.
От лоното на каменното тяло
вода и спомени в едно извират.
Затихвам в моето начало -
заслушан в Орфейевата лира.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
Поздравления за хубавия стих!