Старицата с пръстите си сухи
на стар площад до мъртъв шадраван
с коматче хляб изхранва ято птици -
към Бога дневната ù дан.
И някак глух, забързан, покрай нея
върви Светът със своите неволи,
не спира никой, нито пък поглежда,
старицата, трохи която рони.
А тя в своята нерадост,
във черното на своята самота,
от залъка откраднат от живота
на всички нас изкупваше греха.