Старите кладенци на пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните –
в номадската шатра край старият хан...
Във пясъка бързо змия се приплъзва
и вирнал опашка търчи скорпион,
а Вятърът само насреща им дръзва –
понеже Пустинята нему е дом...
О старите кладенци!?... И те както хората:
едни оцеляват, а другите – не... ...