Вече изкачих върха на чувствата
/и няма, мисля, връщане назад/,
ритнах си дори и стълбата
/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -
сега над мен е звезден необят,
а отдолу на вулкана гърлото -
ни съм жив, ни съм мъртъв ...
Все копнял за приятелска ръка,
излъга ме забързаното време -
тъй исках да остана прав,
а то ме срути на колене ...
И замълчах ..., няма смисъл, ...