Старите приятели

28 may 2016, 0:04

Poesía

313 0 2

Старите приятели

Имах толкова много приятели!

Можех да ги рина с лопата.

Винаги знаех, че са ласкатели.

Живяха у нас. На "заплата".

Много от тях, стояха и чакаха

покривката да им застеля,

дълго на раменете ми плакаха,

спаха във мойта постеля...

И тихомълком се изнизаха,

когато софрите спряха.

И последната троха облизаха.

За вода, за хляб, огладняха.

Ала, когато ми се наложи,

без думи, помощ да поискам,

на рамото ми, никой не сложи

десница. Разбрах- не им стиска.

Затова, назад не се обръщам.

Всичко е вече минало.

Дори и в мислите, не ги прегръщам.

Тях, просто, не ги е имало.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-05-29T20:41:25+03:00

Аз съм от новите и те прегръщам като отдавнашен!
Katriona (Кети Рашева)

2016-05-29T18:42:27+03:00

Точно така, гневът не бива да се натиква обратно навътре в душата, излей го, за да се избавиш от него!