Старият часовник

18 feb 2016, 0:15

Poesía » De amor

680 1 2

Старият часовник

Под часовника, на старата банка,

аз разбрах: "Ще се срещнем във шест" .

Бях със плитки. С ученическа чанта.

Помня всяка минута до днес.

А на градската кула стоеше

старинният малък часовник.

Часовете ми гръмко броеше

и звучеше като виновник.

Не дойде... Под кулата стара

зърнах малък, захвърлен букет.

Не знам какво ме накара

да го взема. От кофа за смет.

И стои си все там, хербария -

в позабравено малко книжле.

Спомен от часовника, стария,

между незабравените ти стихове.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-02-18T08:17:32+02:00

Всички сме имали такива срещи. Хубави стихове. Върнаха ме назад във времето .
Веси_Еси (Еси)

2016-02-18T06:16:51+02:00

Еееех, старият часовник! Много сладко стихотворение, макар и споменът за неосъществената ученическа любов да боли понякога. Поздравления, Мари Елен!