25 ene 2011, 10:16

Старият цигулар 

  Poesía
1465 0 21

Старият цигулар

 

Със цигулката все,

и прекършен на две,

той пресичаше бавно площада...

И с едно „добър ден”,

(колко пъти на ден),

си крадеше от мен глътка радост.

 

„Той ме прави за смях”,

щом ядосана бях

аз и поздрава негов „не чувах”.

Но разбирах, че там-

във  калъфа му ням -

страшно струните негодуват.

 

Бе добър цигулар,

ала толкова стар,

а пък аз бях на двайсет, момиче!

Колко късно разбрах,

че любов бе това,

че човек със душата обича.

 

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??