Ето го пътят,
с асфалт, ожулен от кръпки,
извил е влажна и сива снага,
охлузен е и е целият в дупки,
със стари следи от добри времена.
Понесъл е òсите на своето време,
във спомени бавно назад ни завръща,
до завоя, до селото, дявол го вземе,
до сивия мъх на старата къща.
Бавни и тежки,
увити в ефира на лятна омара, трептят
спомени, носещи цвета на полето, ...