Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
4 jun 2008, 10:30

Старият таван 

  Poesía
1917 0 31

 

 

Тук сякаш даже времето е спряло,

усукано във паяжини тежки,

а миналото тихо е заспало

в ненарушим покой, почти мъртвешки.

 

Отдавна крак човешки не е стъпвал

в прахта от спомените напластени

и тишината звук не е разкъсвал

във въздуха от застояло време.

 

И само нощем, щом домът заспива,

изпод гредите оживяват сенки -

откъм прозорчето луната дива

ги режисира във неземни сценки.

 

Над кубчетата дървени в кашона

отеква тихо детски смях далечен,

а доминото, пръснато по пода,

застинало е във играта вечна.

 

Отнейде хладен полъх разпилява

две пожълтели снимки черно-бели

и нечия безплътна длан погалва

лицата, по хартията изтлели.

 

Ала по изгрев призраците чезнат

и къщата събужда се навреме,

да чуе как от пазвите й нежни

изплаква с тънък глас новородено.

 

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??