27 jul 2009, 2:02

Старост 

  Poesía » Filosófica
1499 0 9

Животът тече на разни етапи...

И старост идва, незнайно  дори,

дълго след изпитания... дилеми,

коси белеят... радост... проблеми...

 

Взаимна старост, дар е, мехлем,

да не си самотен до сeтния ден,

за грижи взаимни, висша наслада,

старостта с другар е просто награда...

 

Силите бягат, тежи ти умора,

и пак те радват... птици... простора...

Очи да се срещнат, да носят заряд,

с ръка да погалиш другар белобрад...

 

Животът тече... ах, разни етапи...

сърце да обича със същата  страст,

да нямат години, изживяни дни,

с любов оцеляла... над времето  власт...

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...Страхотен стих!Поздрав!...
  • С Бърборко съм! Няма нищо по-хубаво от това да остареем заедно!
    Сърдечни поздрави Ели!
  • С любов и старостта се превръща в младост!
  • ...да и в староста има поезия...с верен другар...поздрави!
  • Старост-.. ......! Но и в нея има радост!!!
  • Душата няма възраст. Любовта не признава младост-старост. Благословени онези, които изживяват ЗАЕДНО старините си. Мама остана сама и виждам колко боли!
    Бъди щастлива, Елена!
  • живот ли бе животът, живота им течащ
  • Толкова е хубаво да имаш другар в старостта,хубаво си го написала!
  • http://www.vbox7.com/play:09d6647d
    "старостта с другар е просто награда..." - дай, Боже всекиму!!!Поздрав
Propuestas
: ??:??