Старост

28 nov 2013, 21:36

Poesía » Otra

593 1 0

Тъжен поглед се рее самотно
в бездънната синева
и душата почива охотно
в порив бляскав на доброта.
На антената сива, заспала
гургулица красива стои.
Тя с времето сякаш е спряла
и забравила свойте мечти.
На прозореца прашен в стъклото
малки мушици се удрят объркани.
Натъжено изглежда дървото
с листата от старост изтъркани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Старост

Искате да прочетете повече?

Propuestas