Старост

23 sept 2009, 13:22

Poesía » Versos blancos

695 0 0

В парка градски,
там, под старото дърво,
самотен белобрад старец седи
и годините с броеница той брои.
Спомня си там своите години,
кога в разцвета на силите си,
под това величествено дърво
как на млада девойка галеше косите.
С целувки нежни
той обсипваше ù лицето,
и с ласки мъжки -
ù взе сърцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Старост

Искате да прочетете повече?

Propuestas