Статуя

7 dic 2012, 14:20

Poesía

468 1 0

Тя беше сама на алеята в парка
със бледо, изпито лице,
на слънцето имаше сянка,
но нямаше в нея сърце.
Къдриците бяха красиви -
от камък, покрити с боя,
очите ù - празни и сиви,
една статуя бяла бе тя.
Дали без сърце ще мечтаеш?
Къде ще събираш мечти,
попитай я нея, ще знаеш,
че своите в камък държи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Статуя

Искате да прочетете повече?

Propuestas