2 ago 2007, 11:25

Ставането (Призма 43) 

  Poesía
1131 0 7

Ставането

Ех, че Време!
Силни дни!
Младо и всеядно.

Здрава почва!
Здрави дни.
Дойде Време... хладно.

И задуха, разлюти -
паст разтвори - гладно,
за Надежди, за Мечти.

Хлъзнах се и... паднах.
*
Свят лукавий.
Взор - злорад!
В локвата съм вече.

Бях и силен, бях устат.
Паднал съм.
Отречен.

Де сте близки? Де си - брат?
Не ми казват:" Свой си!"

Не е важен моят Пад.
Как ще стана,
казва Кой съм!!!

4 Февруари 2004, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря ви. засърбяха ме раменете...

    Jim Beam, Дар.
    Или - ТОПЛА мастика(Карнобат,Заарска или Търговище), разредена 1:1 със СТУДЕНА вода(не газирана) и лед.
    чудя им се на тъпите реклами - страст на кристали и пр. получава се невероятен бълвоч - охладена, в мастиката се отделят кристали анатолово масло, които в последствие се лепят по езика, небцето създавайки усещането за едра шкурка, спирт и давилови капки в устата. затова - както писах - опитайте и ще разберете защо...
    Лошото е, че ми забраниха алкохол. за какво, обаче са забраните
  • Наистина думите не стигат!
  • Може и да е било, но пак ще бъде!!!
    Уверена съм!! Дано е по-скоро!! Пожелавам ти го!!!
  • Не падай никога,поне не на колене!Прекрасно и истинско!
  • Освен 6 нищо друго не мога да кажа!
  • беше
  • пишеш толкова поразително, че ми е страшно трудно да ти напиша нещо смислено...
Propuestas
: ??:??