Sirius (Пламен Йовчев)
112 127
24 sept 2007, 10:31

Стая бяла 

  Poesía
819 1 10
Живот отвън... и после... стая бяла...
тетрадки стари и... снимка пожълтяла.
Синее подът... като сняг под пъстрите лъчи,
а в изгрева... отново виждам твоите очи...

Тишина... галеща завеси от преоткрита вечност...
спомени и тук... и там... нашепват ми  за тленност...
Докосвам с пръст огледалото... Нали не съм във ада...
Аз ли съм?... И защо ли мисълта ми така се разпада...

Вятърът в сенки от прах... с нежност гали ръката...
търси причина да отвори... на бялата стая вратата...
Смълчана сред пожълтелите горски листа е росата...
Красотата е... вечния смисъл застинал в душата...

Дъхът е пътека сред лелеяни цветни желания...
мост е от мисли и... идеали, въплатили терзания,
създали ключа... захвърлен от теб и от мен...
ключ към безбрежния свят на мига обновен...

Часовник, покрит от ръжда... вселени крепи...
но времето спряло е... очите вече са... слепи...
ключът обаче е... във душата... вещо го превърти...
пристъпи... и черните стаи зад себе си остави...

Живот отвън тече... а вътре стая... нежно бяла...
тетрадки нови и... снимка от слънце изсветляла...
затворен в себе си светът... е пръсната мозайка...
пъзелът извлича мисълта ми от житейската утайка...

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • в бяла стая спи тишината
    спят и спомените в прах
    а вънка броди тъмнината
    ухаеща на смола и страх...

    докосвам аз огледалото
    то по мен се разпада
    и пари толкова бялото
    сякаш че съм на клада

    търся вятъра да ме погали
    да издуха с нежност тъгата
    единствен той ще ме пожали
    с нежността си и със росата

    дъхът е убийство красиво
    на самотата зад тази врата
    сладко тръпчиво горчиво
    ще пулсира отново кръвта

    какво значи някакъв часовник
    ръждата е влюбена в него...
    времето е вътре затворник
    времето тихо прокле го

    животът е тук животът е сега
    не е в стаята или зад стените
    просто излез и подай ми ръка
    за да грабнем небето звездите

    сириус,много ми харесват стиховете ти, затова и написах този стих-коментар, за което ти и благодаря от сърце!!!!
  • Поздравления,браво,много дълбок смисъл,давай все така!
  • Мислите в твоите ръце са пеперуди,пърхащи свободно сред тишината и покоя,а тази бяла стая облечена в красотата на душата ти -скривалище от призраците бродещи сред празнота,е твоята утеха, превръзка на очите, бягството от умъртвяващата сивота.
  • Обичам белите стаи.Поздрав!!!
  • Браво батиииии мн е хубаво
  • Аплодисменти, Sirius!!!
  • Красотата е... вечния смисъл застинал в душата... Поздравления! 6
  • Хубаво пишеш.Поздрав.
  • Поздрав за стиха- допадна ми!
  • Много добър стих!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??