12 feb 2022, 15:10

Стаята 

  Poesía
232 1 3

В тази стая съм плакал 

и подреждал мечти.

В тази стая съм чакал

там часовникът спи.

 

В нея гост съм посрещал 

само Той не е враг.

Там Любов съм усещал

Кръст е божият знак.

 

Вън са бури метежни 

и животът руши,

тези замъци снежни

на отминали дни.

 

Сред стените ѝ бели 

е прозорец голям.

Виждам своите цели 

Път ме води на там.

 

Синевата безкрайна 

е щастливият дом.

Няма никаква тайна 

само Вяра, поклон.

 

Аз останах във нея 

малко чисто дете.

За Надеждата пея.

Тя е мое сърце.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А навън сред простора и слънце
    той обви се в красив аромат.
    Не забрави , че някога зрънце
    бе създаден на белия свят.

    Цял обсипан във бели цветя.
    той е пролет даже през зима.
    Носи радост на чисти сърца
    с тази обич що в него я има.
  • В тази стая лимонът беше малко дръвче
    и растеше обичан, като свидно дете,
    но порастна и вече се почувства в кафез,
    зацъфтя като бесен, но красиво, с финес
    и с лимонени топки заблъска стъклата...
    Тази стая е клетка! В жълто е свободата!
  • Много хубав стих!
Propuestas
: ??:??