В тази стая съм плакал
и подреждал мечти.
В тази стая съм чакал
там часовникът спи.
В нея гост съм посрещал
само Той не е враг.
Там Любов съм усещал
Кръст е божият знак.
Вън са бури метежни
и животът руши,
тези замъци снежни
на отминали дни.
Сред стените ѝ бели
е прозорец голям.
Виждам своите цели
Път ме води на там.
Синевата безкрайна
е щастливият дом.
Няма никаква тайна
само Вяра, поклон.
Аз останах във нея
малко чисто дете.
За Надеждата пея.
Тя е мое сърце.
© Гедеон Todos los derechos reservados
той обви се в красив аромат.
Не забрави , че някога зрънце
бе създаден на белия свят.
Цял обсипан във бели цветя.
той е пролет даже през зима.
Носи радост на чисти сърца
с тази обич що в него я има.