Късове камъни грубо измазани.
То си е просто стена.
Прашна и страшна, в душите ни дращи
със маникюр от тъга.
Ние строим, ние здраво ги зидаме -
разумно, уж без вина,
тези стени, тези каменни зидове
на вероятната свобода.
Вдигаш стена. Този, който ти пречи,
остава зад теб, в минал ден.
После и втори, после и трети...
свободен си, но заграден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse