Стенание в мрака

Нежен полъх на познат парфюм.
Чуден вятър го разнася.
,,Тя е"- шепнат неговите устни.
Но уви - пак фантазия.

Леко мърдат тъмните завеси.
Светъл лъч огрява.
,,Тя е" - шепнат прекрасните очи.
Тъмнина - и той вече се съмнява.

Сякаш някой нежно го докосва.
Отново объркан е светът.
И се чува неговото стенание -
,,Тя е", но обърнат е мигът.

Докога ли ще се появява
заслепяващата, глуха надежда?
Докога ли ще го мъчи една жена,
изтъкана от фалшива прежда.