jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
4 oct 2007, 12:40

Стената 

  Poesía
666 0 15
                                                                                 (защо я има болката, защо?)

С почупени нокти, с напукани устни
по стената се бавно катеря.
И моите мисли се блъскат нечути
в лабиринта на сиво-панелния блок.

Аз чакам смъртта като топла прегръдка,
като избавление от тази тъга.
И радостта  ми, от никой нечута,
ще легне там долу, в прахта.

И моето име и моята снимка
ще стоят на дървото сами под дъжда.
Тогава едва ли ще бъда някому нужна,
тогава ще бъда част от пръстта.


                                                                        

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??