И днес сама във ъгъла стоя,
и днес пукнатините по тавана тихичко броя.
Всеки е навел унил глава,
бърза да се скрие от дъжда.
А той барабани по ламарината
да подчертае сякаш, че се чувствам срината.
Всеки къравави ръце в джобове крие
и търси хлебна гума, за да ме изтрие.
Аз тичам, гонят те.
За миг съм пак изплашено дете.
Впервам поглед в мрака -
ето я СТЕНАТА. ...