Пак те чаках цяла вечер,

но ти не благоволи да се появиш.

А не, писна ми, стига толкова вече,

не схвана ли, че на пръста си не можеш да ме въртиш?

Омръзна ми от глупави извинения,

ако искаш, дори се сърди.

Твоя воля, аз не издържам,

защо пък само мене да ме боли?

Пак ще цъфнеш, глупашки нахилен

и ще пускаш тъпи шеги.

Този път обаче ще ги пропусна,

върви промивай чужди глави.

Вече си ми дошъл до гуша,

наслушах се на безсрамни лъжи.

Колкото и да съм  инат,

твоето просто не може да се търпи.

Не става така да ме водиш,

като някое хлапе за носа.

Намери си друга, която

ще търпи този сорт номера.

Аз се оттеглям, стига ми толкоз,

оправяй се както решиш.

Повече компромиси не мога да правя,

така или иначе ще сгрешиш.

Само за едно съжалявам,

за времето пропиляно в мечти.

Но съм сигурна, че и на теб ще се случи,

ще разбереш какво е да те боли.

Обаче тогава няма да ме има,

да ми рониш на рамото крокодилски сълзи.

Така че приятелски те съветвам,

преди да раняваш човека до теб - помисли!