Мънисто по мънисто
се точи броеницата
с нашите предишности.
Меко подрънкват
звънците на глезена ми
в такт с мънистата...
и с моите стъпки
навън към вратата.
Стига! Писна ми!
Ще си завържа очите
с шал на зелени райета,
за да не видя къде ще отида. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.