Стигнах теб

14 jun 2011, 23:09

Poesía

1664 0 6

Ей го пътя. Един.

Хоризонтите много.

Само мъж, дом и стих,

и небе босоного..

Моя правилен изказ

и погрешна представа,

самотата отива ми

и приличам на мама.

Вързах люлка на крушата,

два различни чорапа,

труден изход към детството,

неспособност да плача.

Възрастта ми е зрялост,

а усмивката?! Спри!

Много път извървяла,

стигнах теб призори...

Притежавам мечтите си.

Нетно – нула тегло.

Всички мними отличници.

Развенчано добро...

Пак обичам и мога.

И съм свят, и съм мен,

има пътища - много,

а любов, за да спрем.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.