Един стих си писах аз,
а той гореше с пламък, така горещ,
както пламък все гори, когато аз те видя,
както топлина има все в сърцето,
когато чувствам те до мен...
Стих си пиша аз сега,
стих, със който
трудно бих описал си света,
след като те зърнах аз,
да изгряваш там пред мен...
в тъмното... пред моя взор,
гледащ до тогава само в тъмнина ...