СТИХЧЕ ОТ НЕБЕСНИЯ БУКВАР
Когато Бог в дълбокия Безмер
со кротце и со благо ме откара,
мечтая си! – със някой стар авер
да хвърлим табла, тапа и гюлбара.
Да пийна с тати каничка мавруд.
Да клъцна от любимото му киви.
На глас да му чета във вестник "Труд"
как всички на Земята са щастливи.
В дъбравите със Райските цветя
да си прегърна първата съпруга.
От мен тя твърде рано отлетя! – ...