Стихче за сърцето и душата
Сивотата на живота уморено се повтаря
и изтъркулват се забравящи се дни,
загрижено съветват ме сърцето да жаля
и равнодушно душата ми да мълчи.
Сивотата на живота уморено се повтаря,
но някъде стаена искрицата гори,
която да запали в сърцето пожара
и на душата пробуждането да сътвори.
Сивотата на живота уморено се повтаря,
но благославям паметно онези дни,
когато сърцето в пламъка на огън изгаря
и душата дръзко живее в мечти.
Сивотата на живота пак ще се повтаря,
когато сърцето изпепелено спре да тупти,
но душата вечна в битието се разтваря,
душата помъдряла при другиго ще отлети.
© Светослав Статев Todos los derechos reservados