СТИХИЕН МЪЖ

… когато си отидеш някой ден, самин ще зъзна в ледната постеля,

ще ти сънувам блузката от лен! – и как на теракота ще я стеля,

как шнолата от твоите коси ще я свлека с несръчните си пръсти! –

и – ако слезе Бог да ме спаси? – дано за теб и мен да се прекръсти,

след благото парфюмче „Givenchi“, което ти си фъсна зад ушите,

за нашите измъчени души как стана Рай! – хотелската обител,

как кротичко ще ми се отдадеш – и с теб ще чезна в светла изнемога,

и как за теб ще пална в храма свещ, защото си за мен Жена от Бога.

И как ще стелна роклята ти клош – мъжът, от теб в стихиите отнесен.

Жената, със която всяка нощ замръквам – и осъмвам в стих и песен.

4 януарий 2024 г.

гр. Варна, 19, 25 ч.