СТИХИЙНО БЕДСТВИЕ

27 jun 2007, 22:07

Poesía

682 0 5

СТИХИЙНО БЕДСТВИЕ

На Валя Атанасова

Мълния ли, скъпа ми приятелко?

Не, торнадо връхлетя отгоре ми

и блокира всички стари пътища,

дето идват и си тръгват спомени.

Втурна се и скъса всички мостове,

свързващи ме с минали приятели.

Земетръс. Потоп. Пожар. Цунами...

Всичко туй се струпа на главата ми.

Със един замах помете всичките

учени от векове понятия:

за добро и зло, за грях и праведност,

вярност, изневяра, дълг, предателство...

Бях изграждала с години храма си -

близки, дом, семейство, връзки, работа.

Камък върху камък не остана там -

всичко се разпръсна след торнадото.

Винаги си казвах "Защитена съм!

Туй на мен не може да се случи!"

Мислех, че добре познавам себе си,

а ще трябва още много да науча.

Ти твърдиш, че ме разбираш. Вярваш ли?

Аз самата не разбирам чудото:

ден и нощ мечтая за торнадото,

искам все край мене да е бурята...

140905

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-28T15:19:45+03:00

Теменужке, мила дружке, виж колко нежно цвете си , а искаш бурята край тебе да мине!? Поздравявам те, миличка,за хубавия стих и за смелостта да мечтаеш за торнадото!
evropa (Нели)

2007-06-28T05:21:02+03:00

чудесно е!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-06-27T23:10:35+03:00

Прекрасен стих,Нушка!
Браво!Поздрав!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-06-27T22:24:32+03:00

Никой не е застрахован и защитен срещу подобно стихйно бедствие.
Всеки който веднъж го е преживял,е усетил колко е бил жив!
Браво Нушка!
olga (Олга Христова)

2007-06-27T22:24:09+03:00

Аз ужасно приличам на това стихийно бетствиеХареса ми!