С ТИХО ТВОРЕНИЕ
ще започна тази нощ свята-
за онези неща, които ни сгряват душата,
за онова що върти на живота ни колелото
и с една благодарност и молитва...защото-
имаш ли щерка да ти стъкми масата,
имаш ли син да ти напълни чашата
и човек за опора, ако ти се наложи,
речи тогава: "Благодаря, Боже!"
А ако стане така, че празнувате двама
и децата и внуците край вас ги няма,
смирен помоли: "Господи, дай им здраве."
...аз и мойта опора така ще направим.
***
Ще има и болка, нелечимо голяма
за близките ни, които вече ги няма.
Но винаги има нещичко, което да сгрява.
Да го потърсим в живота, който Бог ни дарява.
***
© Събчо Събев Todos los derechos reservados
за близките ни, които вече ги няма.
Но винаги има нещичко, което да сгрява.
Да го потърсим в живота, който Бог ни дарява."
Този стих сгрява душата...
Светли празници!