Стихотворни самодиви
Прилягам…
Веждите ми са превити,
отрупани от грижи клони.
Надвиснали са над очите-
прикриват сънните каньони.
Плахо промушва се съня
и гледа клонче да не пукне.
Кошмарен беше ми деня-
едвам дочаках да се мръкне.
Среднощен полъх разлюлява
тревите в сънните поля ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.