Знаеш ли как настъпват минутите,
когато те гледам през мисъл,
как прегазват ме веднага думите,
които винаги за теб съм писал...
Същите, които ако тук си,
са като през пролетта цветчетата,
а без теб превръщат се в юмруци,
които връщат в мене зимата...!
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados