В свят измислен, вълшебен живях,
като сън отминаваха дните.
Стиховè от любов изтъках,
във които се гонят мечтите.
Исках само да бъда до теб,
да се сгуша в прегръдката нежна,
исках само да бъда до теб,
да потъна в любов белоснежна.
Да говоря със теб за цветята,
за езика им странен, красив,
да се смее със мене луната
даже в ден прозаичен и сив.
Да докосна със обич сърцето,
да се случат безброй чудеса,
да открия във тебе момчето
с най-красивата нежна душа.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados