-1-
Потрепват тъжно жълтите листа,
Вятър рони ги полека,
Пристъпва тихо есента,
По моята пътека ...
Мей 1962г.
-2-
Уморено гледам напред.
Към нови, нежелани усилия,
Към този неизменен ред,
Сковал с вериги живия.
И няма никакъв избор, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse