все пак във нещо има ред...
За Истините все се страда...
А истините са... безчет!
Макар че зли очи те гледат...
И много искат да те спрат!
Ти във тълпата многореда,
ще трябва да вървиш напред
От лутане и изнемога,
ти капнал някъде ще спреш:
-О, Майко, Майчичце, не мога!
Но пак кураж ще събереш...
Във този свят и ти ще страдаш!
С, безнадеждно е наглед...
Във джунглата от безпорядък,
ти гледай винаги напред!
Тук няма знаци и желони!
И път не можеш да съзреш!
Ти вятъра недей да гониш,
без волево недей да спреш!
Ще догониш!.. Даже ще надминеш!
Ръка на някой ще дадеш!..
И в нечии зеници сини,
ти щастието ще съзреш!..
Аз знам, че ще е много трудно!
Горчив е залъка, уви!...
О, времето ни ходи мудно!
Но стискай зъби и върви!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados