Светът е унило червен,

пак предизборно видиотени

от екраните с познат рефрен

ни убеждават, че не са кретени

На перваза се бият врабци,

а гугутки ухилени крачат,

на тополите гарги – крадци

натопорчени лошаво грачат

Омръзна ми! Дотегна ми от тия!

Телевизорът ми целия оплют,

Май трябва да пийна ракия,

или ще гръмна кат буре с барут!

Да крещя няма полза, отдолу –

100 баби влюбени в Ленин,

освен сам, революция – соло,

ще приличам досущ на Есенин.

Удрям на екс две-три чашки,

водица с изстискан лимон,

и строявам в редица със прашки

дечурлигата, цял батальон

Това е. Другите спят.

Не могат да се борят без заплата...

Възрастните ги е страх да мрът,

единствени готови са децата.

— Свободно, казах, няма смисъл,

дечица, всичко се отече,

нас българите Господ е орисал,

да губим на не се сърди човече...