RainaVakova
431 2770
28 may 2020, 15:48

Сто години тишина 

  Poesía » Otra
530 5 6

Тези делнични химери-
сто процента мъртъвци,
от студа им потрепервам,
сякаш че не са били.

 

Утолените възторзи -
сто години тишина,
като миг ще ми се сторят,
сякаш че не съм била.

 

Оскърбени тука няма.
Чувство -  някакво добро
и след мен ще продължава,
сякаш че не е живот.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От стиха би се получила прекрасна песен!
  • Благодаря ви, приятели! Често пиша по снимка, по музика и по всякакви случайни реплики и вдъхновения...
    Не изразявам себе си в лирическия, а само се вживявам в дадена философия или ситуация!
    Така че ви благодаря за позитивизма, който вдъхвате на този типаж! Животът е шарен и в него има и за лапада, и за лавъра ...
    Шарено!
    Та ви желая много усмивки!
    /аз съм малко пристрастна към драматичната поезия, сладникавата ми е скучна, затова...простете лирическите ми отклонения!/
  • И тук мъртъвци...тъкмо идвам от Жени. Като ми е тръгнало...
    "Утолените възторзи - сто години тишина.." Живот е, Рени, това ще ти напиша - " и ако смъртта ме е потулила и ме обгръща великата тишина, аз пак ще търся път към вас." По-кратки от думите са само дните. Поздрави!
  • Заглавието ме препраща към романа на Габриел Гарсия Маркес "Сто години самота ",но само като заглавие.
    Райна, оставаш вярна на душевната си нагласа да въвеждаш читателя в твоята лирическа изповед. И кодираш послания, които осмислят тъжната истина,преминаваща през спомените на един труден момент.
    Да се надяваме, че тишината ще те остави, защото понякога тя е полезна, но друг път е отчайващо непоносима.
  • Била си, Райне.
  • Живот е, Рени - шарен...
Propuestas
: ??:??