Емил (Емил Манов)
42 0
14 mar 2007, 12:22

СТОН 

  Poesía
736 0 13

СТОН

 

Не, няма радост вече

за мене в този свят,

на мъка е обречен

животът ми, тъй млад...

Измъчвам се и страдам,

че дом не построих,

семейство не създадох,

дръвче не посадих.

Изгаря суховеят

сърцето ми сега,

щастливо не живея,

изпълнен съм с тъга.

И както всяко цвете

жадува за вода,

жадувам аз за двете –

любов и свобода.

Душата моя клета

топи се и линее

и като славей в клетка

тъгува тя, не пее.

Замлъкна мойта песен

и като счупен клон,

очаквам свойта есен

със болка и със стон...

Животът отминава,

а времето лети,

по пътя ни остават

несбъднати мечти.

Ще дойде тъжна старост

и много ще боли,

че всяка наша младост

до време е, нали?

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??